Италианският историк-икономист Карло Чипола много внимателно подхожда към въпроса за естеството на глупостта. Много години изследвания са позволили на учения да формулира пет универсални закони, работещи във всяко общество. Оказвa се, че глупостта като такава е много по- опасна, отколкото сме свикнали да мислим за нея.
Препоръчително е като превантивна мярка да прочетете тази статия. Кой знае в кой момент всеки от нас може да се изправи срещу глупак?
Първи закон на глупостта
Човек винаги недооценява броя на идиотите, които го заобикалят.
Звучи като неясна баналност и снобизъм, но животът доказва неговата истинност. Без значение как оценявате хората, вие постоянно ще бъдете изправени пред следните ситуации: Един човек, който винаги е изглеждал умен и рационален, се оказва невероятен идиот; Глупаците винаги възникват на най-неочаквани места, в най-неподходящото време, за да съсипят плановете ви.
Втори закон на глупостта
Вероятността за това човек да е глупав, не зависи от другите му качества.
Години наблюдения и експерименти потвърждават моето убеждение, че хората не са равни, някои са по- глупави, някои не са, и това качество е построено от природата, а не от културни фактори. Човек е глупак така, както е риж или има нулева група кръв. Той е роден по този начин по волята на провидението, ако щете.
Образованието няма нищо общо с вероятността да има определен брой глупаци в обществото. Това бе потвърдено от многобройни експерименти в университетите в продължение на много време с пет групи: студенти, офис работници, персонал по поддръжката , административни служители и преподаватели. Когато анализирах групата на нискоквалифицираните сътрудници, броят на глупавите се оказа по-голям, отколкото очаквах (Първи закон), и аз отдадох това на социалните условия: бедност, сегрегация, липса на образование.
Но изкачвайки се по социалната стълбица, същото съотношение видях сред белите якички и студентите. Още по-впечатляващо бе да видя същото и сред броя на професорите – дали става дума за малък провинциален колеж или за голям университет, все същият процент от преподавателите се оказваха глупаци. Бях толкова изумен от резултатите, че реших да проведа експеримент сред интелектуалния елит – Нобеловите лауреати. Резултатът потвърди суперсилите на природата: същият определен брой лауреати бяха глупави.
Идеята, която изразява втория закон е трудно да се приеме, но многобройни експерименти потвърждават своята стоманобетонна правота. Феминистките подкрепят втория закон, тъй като той гласи, че глупаците сред жените не са повече от глупаците сред мъжете. Жителите на страните от третия свят ще се утешат с факта, че развитите страни – не са чак толкова развити. Заключенията на втория закон плашат: дали ще сте във висшето общество на Великобритания или в Полинезия, сприятелявайки се с местните ловци на глави; дали ще се заточите в манастир или ще прекарате остатъка от живота си в казиното, заобиколени от продажни жени, вие винаги ще се сблъсквате с един и същ брой идиоти, като техния брой (първият закон) винаги ще надминава очакванията Ви.
Трети закон на глупостта
Глупак -това е лице, чиито действия водят до загуби за друг човек или група от хора, и по този начин не носят полза за самия действащ субект или даже могат да му навредят.
Третият закон предполага, че всички хора са разделени в 4 групи: простаци (П), умници (У), бандити (Б) и глупаци (Г).
Ако Петър предприема действия, от които следват загуби и при това са в полза на Георги, то той се отнася към глупаците (зона П). Ако Петър прави нещо, което е от полза за него и за Георги, той е умник, защото е действал разумно (зона У). Ако действията на Петър му носят изгода, а Георги страда от тях, то Петър е бандит (зона Б). И най-накрая, Петър- глупак е в зоната Г, в отрицателната зона по две оси.
Не е трудно да си представим мащабите на вредите, които могат да нанесат глупаците, попадайки в управленските органи и имащи политическа и социална власт. Но отделно трябва да се изясни какво точно прави глупака опасен.
Глупавите хора са опасни, тъй като рационалните хора едва ли могат да си представят логиката на ирационалното поведение. Интелигентният човек е в състояние да разбере логиката на бандита, защото бандитът е рационален – той просто иска да получи повече ползи, като същевременно не е достатъчно умен, за да ги печели. Бандитът е предвидим, тъй като е възможно да се изгради защита срещу него. Невъзможно е да се предскажат действията на глупака, той вреди без причина, без цел, без план, в най- неочаквано място, в неподходящо време. Вие нямате метод да предскажете кога идиотът ще нанесе удар. В конфронтация с глупак умният човек напълно се отдава на милостта на глупака, рандомно създадание без понятни за умника правила.
Атаката на глупака обикновено ви хваща неподготвен.
Дори когато атаката става очевидна, от нея е трудно да се защитите, защото тя не разполага с рационална структура.
Това е, което Шилер пише: “ Срещу глупостта дори и боговете са безсилни „
Четвърти закон на глупостта
Не-глупаците винаги подценяват разрушителния потенциал на глупаците.
По-специално, не- глупаците постоянно забравят, че се занимават с глупак, по всяко време, навсякъде и при всякакви обстоятелства – това означава да се направи грешка, която ще струва скъпо в бъдеще.
Простаците от зона П обикновено не са в състояние да разпознаят опасността на глупаците от зона Г, което не е изненадващо. Удивително е, че глупаците също така се подценяват и от умниците и от бандитите. В присъствието на глупак те се отпускат и се наслаждават на своето интелектуално превъзходство, вместо незабавно да се мобилизират за да минимизират щетите, когато глупакът се развихри.
Общоприетият стереотип е, че глупакът вреди само на себе си. Не. Не трябва да се бъркат глупаците с безпомощните простаци. Никога не влизайте в съюз с глупаци, представяйки си, че можете да ги използвате в своя полза – ако го направите, то очевидно вие не разбирате естеството на глупостта. Така сами давате поле на глупак, където той може да се вихри и да нанесе повече щети.
Пети закон на глупостта
Глупакът е най-опасният тип човек.
Следствие: Глупакът е по-опасен от бандита.
Резултат от действията на идеалния бандит – обикновен преход на блага от един човек към друг. Обществото като цяло от това нито му е по-добре, нито по-зле.
Ако всички членове на това общество бяха перфектни бандити, то тихо щеше да гние, но катастрофа няма да се случи. Цялата система ще се сведе до трансфер на богатство в полза на онези, които в името на това предприемат действия и тъй като перфектни бандити биха били всички, системата ще се радва на стабилност. Това е лесно да се види във всяка страна, където властите са корумпирани, а гражданите постоянно заобикалят законите.
Когато на сцената излязат глупаците, тогава картината се променя напълно. Те нанасят щети, без да извличат ползи. Благата са унищожени, обществото е унищожено.
Историята потвърждава, че по всяко време страната се развива, когато на власт са достатъчно умни хора, които успяват да сдържат активните глупаци и да не им позволяват да унищожат това, което създават умните. В регресираща страна глупаците са толкова, колкото сред върхушката се наблюдава ръст на бандити, а сред останалата част от населението – наивни простаци. Такава промяна в подреждането неизменно засилва разрушителните последици от действията на глупаците, и цялата страна отива по дяволите.
Леле много глупаци тук, много нещо...
Ако предположим, че този постинг ще бъде прочетен от 300 души, то, смятам, че около 120 ще се глупаци, а от тях само 3-4 човека ще знаят и ще се самоопределят като такива. По принцип, само глупаците не се съмняват в интелектуалните си възможности. В средата на 70-те години прекрасният съветски вестник "Литературная газета" публикува писмо на инж. Горяев, в което той пита редакцията, възможно ли е сред учените да има глупаци. Редакцията му отговори със статия на проф. Лук. Професорът изтъква, че върху темата за глупостта, по обясними причини, има наложено табу. Обяснява същността на човешката глупост въз основа главно на философията на Кант. Според него процентът на глупаците сред образованите и необразованите люде е приблизително еднакъв. За съжаление този брой на вестника се загуби, защото го давах на много хора да го четат. Преди месеци помолих редакцията с e-mail да ми изпрати копие от тази статия. Най-вероятно няма да дочакам отговор.
Скоро попаднах случайно в блога на Института за свободен капитализъм "Атлас", където прочетох статията "Цената на неравенството и справедливото общество" на Петър Ганев. В постинг в моя блог, посветен на нея, я определих като подходяща за тест за проверка на интелекта. А съгласието със заключението й "Богатите печелят на гърба на бедните тогава, когато или няма върховенство на закона, или има форма на кроникапитализъм. Свободните пазари не позволяват това да се случи" определих като показател, за това че глупостта на тествания се доближава до кретенизма.
